1. Как нашите мисли повлияват чувството ни за пълноценност?
2. Защо човек търси външно извинение на своето напрежение?
3. Как сме формирали това отношение спрямо нас самите?
4. Как да се свържем отново със себе си?
5. Как наистина да бъдем себе си?

Защо бягаме от себе си изпитвайки чувства като напрежение, тревожност, неспокойство и притеснение?

Всички тревожни емоции, които изпитваме са естествен израз на нашия емоционален спектър и всеки един от нас ги проявява с различна степен на интензивност и честота. Те се проявяват вследствие от най-различни стимули, които задействат негативните мисли, вярвания и убеждения вътре в нас, и тези мисли обикновено са лъжливи и не отговарят на реалността.

1. Как ни влияят нашите мисли?

Многократното и повтарящо се изпитване на чувства, които оценяваме като неприятни (тревожност, напрежение, неспокойство, затруднение, потиснатост, обезнадежденост и др.), повишават липсата на несигурност и създават една плахост, демотивираща по-нататъшното ни развитие. Когато вярваме в тези наши автоматични негативни мисли ние несъзнателно избираме да излъжем себе си, като се самоосъждаме и отхвърляме, а резултатът е емоционалната реакция, която ни държи обезпокоени. Ако искаме съответната емоционална реакция да не се появява, решението не е да потискаме чувствата си, а да не даваме сили и контрол на тези негативни вярвания, чрез които сме я предизвикали.

2. Защо човек търси и намира външно извинение за своето напрежение?

Отговорът е в неправилната интерпретация на случващото се отвън, докато то всъщност е това, което се случва вътре в човека. „Каквото и да търсиш, ще го намериш  в себе си.“ – Баба Афзал Кашани

Така, живеейки извън себе си, ние оставаме непознати за вътрешния си свят. Очакваме нещо отвън да ни спаси и подкрепи, а всъщност имаме нужда вътрешно сами да си даваме подкрепата и нещата, които очакваме.

 Всичко което ни се случва е покана за израстване. Всички имаме пикове и спадове в живота и това е нормално, нужно е да станем по-приемащи спрямо тях. Ако не може да приемем спадовете, ние ставаме ненужно тревожни. Но в ситуациите винаги има повече от очевидното. Всички падения ни предоставят по нещо и трябва да сме отворени, да видим какво ни дават, за да можем да ги освободим. „Странно нещо е животът, ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш“ – Съмърсет Моъм

3. Как се е стигнало до формиране на това отношение към себе си?

„Някога някъде си полегнал за малко пуснал си корени, но може би всъщност в тебе е пуснало корени нещо много далеч от твоята същност.“ – Хари Бел

     Страданието е резултат от лъжливите мисли, в които вярваме за самите нас. Нещо се е породило някога в миналото и то е търсило доказателство за твоята стойност (една друга личност, търсена от околните, но дали е наша). Най-влияещата лъжа, която е довела до нашето самоотхвърляне и в която вярваме е: „ Аз не съм такъв, какъвто трябва да бъда“ или  „Аз не струвам нищо такъв, какъвто съм- освен, ако не докажа обратното.“ А от тук идеята за успех започва да измъчва човека. Може да са ни били давани много идеали и цели, поради които усещаме, че нещо все не ни достига и ни кара да се чувстваме по- маловажни. Това е погрешен начин на обучение. И то не се случва, заради това, че другите имат влиятелна сила върху нас, а че някога ние сме им позволили, да имат такава. Започнем ли да  правим нещата заради себе си и премахнем ли „трябва“ и „длъжен съм“ – ще се преродим в истинското си аз. „Приеми себе си какъвто си. Това е най-трудното нещо в света, защото е в противоречие с твоето обучение и култура. В самото начало ти е било казвано какъв трябва да бъдеш, но никой не ти е казвал, че най-добър си такъв, какъвто си.“ – Ошо

4. Как да се върнем отново към със себе си?

„Без значение какво име даваш на една роза, тя винаги ще мирише на роза.“- Шекспир

     Както използваме съзнанието си за различни неща в ежедневието си: работа, задължения, шофиране и т.н. Нужно е да използваме осъзнатостта си и за вътрешния поток от мисли, емоции, мечти, фантазии и всичко, което се появява вътре в нас. Като не се опитваме да влияем на мислите си, не се фокусираме и впечатляваме от тяхното появяване и изчезване, те ще започнат да изчезват (медитация). Така може да наблюдаваме какво се случва вътре в нас, с което нашата привързаност към всичко отвън започва да изчезва и напрежението да намалява. Това ни връща в естественото ни състояние, където не е нужно никакво усилие и енергия. Енергия е нужна за нещата, които не са ни присъщи- например да бъдем нещастни, гневни, плахи и т.н. За да превъзмогнем грешните представи за себе си е необходимо да се отучим от вече наученото. Да намерим своята истина. Така може да се възвърне вярата, която да се вложи в нови по-реални мисли и нагласи, където самокритиките и себеотхвърлянето да изчезнат. Имаме всичко необходимо да се опознаем и погрижим за вътрешния си свят, а заедно с това ще бъдем способни да се погрижим и за външния. Наслаждавайки се на собствената си компания, ние се обичаме, не заради положението си, а заради това, какви сме. Затова да бъдем своето вдъхновение, което ти е необходимо, своята подкрепа, мотивация, любов, разбиране, вяра и благодарност. Всичко вътре в нас е наред, само на повърхността може да се обърка нещо, но то не засяга вътрешния ни център.

5. Да си позволим да бъдем себе си

„Напредъкът е не в усъвършенстването на това, което е било, а в движението на това, което ще бъде.“ – Халил Джубран

     Търсенето на съвършенство погубва усилията ни. Няма по-низши или по-висши, всички са уникални. Нищо не е негативно в нас, не бива да потискаме никое наше усещане. Ние сме уникални по рода си и утре може да сме различни, но не можем да го предскажем. Не е нужно да го планираме и не е необходимо да бъдем „някой друг“. Далай Лама казва: “Има само два дни в годината, в които нищо не може да бъде направено. Единия се нарича вчера, а другият утре, така, че днес е подходящият ден за любов, вяра, действие и най-вече живот.“ Приемем ли сегашното си състояние със своите несъвършенства и спрем ли да се сравняваме с бъдещо съвършенство, тогава негативността към самия себе си, ще изчезне. Човек винаги е начинаещ за това, което предстои.  Всичко, което се случва сега е достатъчно. Усетим ли изобилието вътре в нас и около нас, което ни дава вярата и надеждата, че може всичко да се случи, то дори и да не знаем какво трябва, за да го постигнем, ние пак ще успеем да го постигнем. Винаги предстои нещо хубаво, може би утре или някой друг ден, но ще дойде. Всеки сам рисува своята картина и не бива да се безпокоим каква е тя. Самото рисуване би трябвало да е наградата. Вярваме ли на естествения процес на нещата, следваме ли ги, всичко необходимо ще дойде, защото ние винаги сме на точното място и в точния момент. „Имаш себе си, колкото толкова.“ – Дамян Дамянов

автор: Рени Тренчева – психолог