Все по-често чувам от свои клиенти, че са ходили на психиатър, той им е предписал антидепресанти, но те не са им помогнали и състоянието им не се е подобрило, а някои дори съобщават, че се чувстват по-зле след приема им. Въпросът към мен обикновено е – ЗАЩО?

Отговорът е много прост. Антидепресантите наистина имат място в лечението на човек, но те са само част от него. Но системата е така направена, че това не се съобщава на хората и често се разчита на плацебо ефект от лекарствата. В действителност много хора биха се повлияли прекрасно от психотерапия без да има нужда да вземат лекарства или да ги вземат като придружаваща терапия. Но здравеопазването в страната е така направено, че хората дори не се запознават с тази възможност. Ще дам прост пример. Отива човек с пристягане в гърдите и световъртеж в спешно отделение, от там му правят необходимите изследвания и виждат, че няма физиологични проблеми и му казват, че има (цитирам) „Проблем с нервите“ и го препращат към психиатър (защото за психиатър има клинична пътека, а за психолог – не). Отива човекът и психиатъра му предписва антидепресанти и пациентът очаква да се подобри.

Друг случай – отива човек при личния лекар, разказва му за подобни симптоми и личният лекар му предписва антидепресант  (не е рядкост) и му казва, че няма нужда да ходи при психиатър и той ще се оправи с това лекарство.

И в двата случая се разчита, че лекарството ще помогне, а  то само може да облекчи някои тежки симптоми, но дали ще разреши проблемите довели до симптомите? Как се лекува с лекарства разбито сърце, проблеми с партньора, проблеми с децата и т.н.?

Всъщност човекът има нужда от терапия и от консултация с психолог, за да започне да разрешава собствените си вътрешни конфликти и да започне наистина да се лекува, а не да притъпява душевната болка с лекарство. Истината е, че понеже няма клинична пътека за посещение при психолог, а консултациите с психолог се заплащат,  то лекарите решават да оползотворят клинична пътека към психиатър, вместо да обяснят на своя пациент за възможността да се консултират с психолог. Така те вземат процент от пътеката, а как ще се оправи и дали ще се оправи човекът – това е друга тема.

Има различни психолози, които могат да са полезни при различни проблеми. Например тук в Благоевград има психолог, който основно се занимава с хранителни нарушения – Цветелина Хаджиева, друг, който работи с деца със специални образователни потребности – Ива Пачавурова, аз работя с тийнейджъри и зрели хора, Иво Ташев – работи успешно със зависимости и списъкът може да е много дълъг. Важното е да се знае, че не за всичко трябва да се опира веднага до лекарствата. Ние, психолозите, помагаме на човек да се справи с проблемите си веднъж завинаги и да се научи да се справя с подобни проблеми и занапред в живота, а не просто да се притъпи една болка с хапче, защото това няма да я излекува, а ще я потисне и в един момент тя отново ще се появи. Да, антидепресантите могат да помогнат, а психологът и психиатърът заедно могат да подпомогнат решаването на проблема, но само лекарствата не решават проблеми.

Огледайте се за всички възможности преди да посегнете само към лекарствата и да разчитате изцяло на тях, защото не е изключено те да доведат и до зависимост!