Любим цитат на Айнщайн ми е определението му за лудост: „Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.”

Точно такива сме хората, когато иде реч за връзки. Обърнете внимание на всичките си бивши гаджета, вземете техни снимки, сложете ги една до една и намерете кое е общото във външния им вид. Задължително ще се окаже, че имат нещо общо! Може да имат еднакви носове, или еднаква форма на лицето или еднакви коси или еднакви очи, но винаги има един модел, който всеки си следва. Не коментираме, че обикновено моделът е по модел на мама, тате, бате, кака или друг човек, който е бил наистина важен за нас в живота ни и на ниво несъзнавано тайно сме се стремили към този човек. Но става въпрос за друго. Дайте си сега сметка тези външни прилики на колко вътрешни прилики съответстват. Например: Всичките ви бивши са с остри носове и всички до един/една са ревниви, а вие най-много мразите ревността и затова винаги връзките ви пропадат. Не казвам, че формата на носа има нещо общо с ревността или с друга личностна характеристика, но какво би ви станало ако съзнателно потърсите половинка с друга форма на носа? А ако тя се окаже различна по характер? А ако се окаже вашата половинка? Ето тук идва и мястото на определението на Айнщайн. Ние търсим уж различни по характер хора, а намираме все едно и също. Вгледайте се във външния вид, защото той има значение. И запомнете – образът на идеалът ви за жена/мъж никога няма да пасне на никой/никоя. Всеки е единствен и неповторим и обикновено в очите ни най-близките и хората от семейството изглеждат по идеализиран начин и не забелязваме дефицитите им или сме свикнали с тях, но в партньорите – това се откроява много сериозно и веднага прави впечатление. Затова спрете да търсите външните белези, които до сега са ви допадали и може би, ще попаднете на човека, от който имате нужда… Разбира се, ако все още не сте го намерили.