Много хора имат подобен проблем. Страх ги е, че каквото и да направят, то при всички положения, нищо няма да се получи между тях и обекта на желанията им. Често дори не си правим труда да поговорим с хората, които харесваме. Странното е, че ни е по-лесно и по-удобно да се откажем, но не и да пробваме дори да го/я заговорим. А какво всъщност може да се случи? Да ни отхвърлят? Да се разочароваме? И какво от това… поне ще знаем, че сме опитали.

Представете си следната ситуация – харесвате си някого, но смятате, че е над вашето ниво и по тази причина решавате, че дори да имате някакви симпатии, то е невъзможно да сте заедно и затова не предприемате нищо и се отказвате. В същия момент, този някой, всъщност само чака да направите първата крачка, защото (както вече споменах в предна статия) има хора, които просто трябва да бъдат водени. Какво се получава? Двама разочаровани души и една много сбъркана ситуация. Единият, преценил си възможностите като минимални и се отказал преди още да е предприел някакви действия, а другият, усетил първоначално някакво привличане и очаквал действие, остава разочарован и с горчивото усещане, че някъде с нещо е сбъркал.

Друга подобна ситуация е, когато сте приятели от дълго време и в един момент усетите, че се случва нещо и започвате да изпитвате някакви чувства към него/нея. Но понеже някога (преди 1000 години) сте си обещали, че ще сте просто приятели, затова затваряте чувствата си вътре в себе си и никога не ги споделяте. А той/тя остава с впечатлението, че е имало шанс за нещо, но понеже няма смелостта да поеме инициативата, то също се разочарова и в крайна сметка свършвате с не дотам щастливи бракове с други хора.

Изводът тук, отново е, че всяко бездействие е по-лошо и от най-погрешното действие. Не бързайте да бъдете пораженец, преди да сте влезли в битката!