Често, когато се запознаем с някого, след това ни преследва съмнението дали да звъннем ние или да чакаме да ни се обадят. И този въпрос не тормози само жените. Отговорът (лично според мен) е, че няма нужда да чакаме. Ако човекът, доброволно и в съзнание си е дал координатите, то логично е, че очаква да му се обадим. Да не забравяме също, че има по-срамежливи хора, които умишлено дават своите координати, с цел да не се налага да поемат инициативата да позвънят. Естествено и нормално е да има доза притеснение в момента, когато набирате номера, но като чуете човека и се разберете да се видите, изведнъж ви олеква и се успокоявате. Разбира се, има хора, които си дават номера, но не са разбрали какви са ви намеренията или пък са размислили и вече не желаят да ви виждат. Как да разберете на кой тип човек сте попаднали?
По метода проба – грешка. Все пак ако имате ясновидски способности, може и да знаете какво иска отсрещната страна, но повечето хора разчитат на пробата и грешката. Винаги е по-добре да се обадите и да ви отрежат и да знаете, че с този човек няма да се получи, отколкото да се чудите защо не звъни и дали е удачно да звъннете и по този начин да си пропилеете възможността. Всеки може да преглътне един упрек, че е досаден или един отказ, но много трудно и дълго се смила съжалението за непредприетото действие.

Същото важи и за Facebook. Намирате някой във Facebook, пращате му приятелство и той/тя, го приема. И се започва чуденето дали да пишете или да не пишете. Отговорът и тук винаги е „ПИШЕТЕ!“. Ако не ви отговори, а виждате, че лицето е било във Facebook , значи избягва да ви прочете съобщението умишлено и няма смисъл да пишете повече. Ако съобщението е прочетено и отговор липсва доста дълго време (ден или два и повече), а човекът е влизал през това време, изводът пак е същият. Но ако ви отговори, тогава значи има първоначален интерес поне да си пишете. Ако изобщо не пишете, обаче, и просто оставите нещата до едно прието приятелство, то вие си оставате едно лице в списък с 395 други приети по подобен начин приятелства и рискувате да бъдете забравени и след година,две, дори изтрити от списъка. Тогава нито ще сте разбрали дали е имало шанс да се получи, нито ще сте оставили каквато и да е следа (дори на познат) в съзнанието на човека.

Изводът: По-добре да ти кажат, че си нахален, но да знаеш, че нямаш шансове, отколкото да таиш надежди и никога да не разбереш дали си имал шанс. Не забравяйте, че съдбата обича смелите, така че следващият път не мислете дали да го/я потърсите, а направо го/я потърсете!