Имало едно време едно Ъпче, което по цял ден свирело на своя щирилифол. След като два часа се разхождало по пътеката на Щирилифолите, Ъпчето срещнало злия Каликадъмбар. Подтикнат от гадната Гагафалка, той се опитал да убие Ъпчето. В това време едно стадо Зигови минавало над случката. Една от тях носила своя тракторизиращ мухинипрепаризиращ инжектопляктор за перифондация на чимандалейки и убила злия Каликадъмбар и гадната Гагафалка.Всяка приказка с добър край!Ъпчето се оженило за принцесата на Дълбокомислещите мамагадузи и живели дълго и щастливо.И каква е поуката?Човек не бива да се разхожда по пътеките на щирилифолите без своя тракторизиращ мухинипрепаризиращ инжектопляктор за перифондация на чимандалейки.

Със сигурност много хора са чували тази приказка и съм чувала често да споделят, че им се иска да видят това Ъпче какво представлява! И след това се впускат в размишления как може да изглежда едно Ъпче. А то, ъпчето, в главата на всеки изглежда по съвсем различен начин и това е красотата на тази история. Подобни приказки предизвикват цяла поредица от различни когнитивни процеси, които биват задействани като по сигнал само с няколко измислени думи. Мозъкът ни започва усилено да търси значението на тези думи и да им придаде смисъл и образ, въображението се опитва да си представи нещо, което не си е представяло до момента, мисленето посредством вниманието се рови в кратковременната и в дълговременната памет и се лута да разбере къде сме го запратили да търси образите и смисъла на съответните думи и така нататък и така нататък. Един куп процеси карат гънките на мозъците ни да се понабръчкат и да поработят, защото иначе са свикнали да получават всичко на готово и цялото това нещо стартирано от една нищо и никаква забавна детска приказка.

Припомняйте си по-често детските приказки, защото може да се окаже, че те Ви провокират да се отворите към света, към необикновените неща, а защо не и към нови възможности, които до този момент не сте си „представяли“!