С наближаването на 14.02 се започва една трескава подготовка за празника, но за кой празник? Жените най-често предпочитат да честват св. Валентин и за тях липсата на половинка за този празник създава голямо напрежение и често води до меланхолия, а понякога дори до лека депресия. Това състояние се отразява и на нормалния им живот – на работа, общуване с приятели и колеги, извършване на други активности. Често те се затварят в себе си и не желаят да се виждат с други хора, разговорите за предстоящия празник ги изнервят и допълнително влошават симптомите. Друг случай са хората, които имат половинка за празника, но тя е твърдо решена да чества Трифон и в такъв случай тези хора се оказват в положението на по-горе посочените. Има и щастливци, чиито половинки с желание и нетърпение чакат да дойде денят, защото с половинката имат супер планове, а има и такива, които никога не са се интересували от валентинстването и са си щастливи, че ще изкарат страхотен Трифон на нечие лозе. Но мисълта ми е за първите два типа – отчаяните. Далеч съм от мисълта да раздавам съвети и да успокоявам някой, че няма какво толкова да го преживяват, защото съм на ясно, че такива неща не помагат. Най-добрият вариант в този случай е да се обърнем към себе си. Трябва така да направим нещата, че да не се чувстваме зле за предстоящия празник. При някои хора действа предварителното планиране на нещо, някакво събитие, с което да се поглезите, но и да забравите какъв е денят. Едно пътуване, маникюр, гостуване на стар приятел, екскурзия или просто предварително подбрана колекция с хубави филми за една спокойна вечер, посещение на постановка в театъра и т.н. Тези неща биха могли да ви разсеят от мислите за този празник и за това, че няма как да го прекарате, както колежката, която цял ден стъпва по розови облачета. Друг вариант е решаването в последния момент какво ще правите – да си поръчате храна за вкъщи, да се обадите на друг във вашата ситуация, да излезете и просто да се разходите на въздух (ако имате куче – това ще ви улесни). Но едно нещо не бива да забравяте – понякога омразата е полезна. Това, че в момента се чувствате зле и мразите хората, които са щастливи, може да ви подтикне към неподозирани неща. Може да ви дойде желанието да рисувате – рисувайте, може да ви се допише – пишете, може да ви се дотанцува – танцувайте, може да ви се доплува – плувайте. Най-важното е да обърнете омразата в нещо творческо. Ако ви е скучно и тъжно можете да се замислите какво смятате да правите за напред, да си създадете план за бъдещето, да решите с какво да се занимавате, да видите дали имате някакви бизнес наклонности, да разгледате сайтове за нова работа. Всичко, което ви дойде на ум, което ви вдъхновява и ви кара да се движите напред е добре дошло – създайте блог, собствен сайт (има доста безплатни платформи), но важното е да бъдете креативни и да мислите за себереализацията си. Поставете си цели, списък с неща, които да направите преди да умрете или до края на годината – всичко това ще ви зареди батерийките и ще ви даде тласък за нещо ново и много хубаво. Не се знае – може вие да сте следващият Пикасо и да направите изложба, а може и филм да заснемете. Всичко е въпрос на творчество. Затова преобразувайте валентинската тъга във валентинско творчество и ще видите колко по-доволни и щастливи ще бъдете. А междувременно нищо не ви пречи да НЕ влизате във фейсбук цял ден или да поствате само хейтърски валентински постове и коментари. Приятно прекарване на всички!