Обикновено всички книги за бременността са написани и направени с цел да покажат на бъдещите майки колко красиво, но и сложно може да е по време на бременност. Навсякъде в интернет може да се намери информация за бременни за всички периоди и за всички дребни детайли, включително и в кой месец колко точно Ви се пишка. Но никъде нищо не пише за живия живот докато сте бременни. Защото е вярно, че бременността е основният акцент в този период, но все пак жената е човешко същество и тя продължава да живее, да чувства, да мисли и да върши куп други неща освен да си носи коремчето. Ето защо реших да седна и да попиша малко по темата как живее бременната жена в България – чисто прагматичната гледна точка. Ще опиша нещата, през които самата аз минах по време на бременността си.

Онова, което никой не Ви казва за: новината
Ето това е един от моментите, за които не се споменава в нито една книга, в нито една статия и никъде няма написано с големи букви „ВИЕ ЩЕ ПРИЕМЕТЕ НОВИНАТА, ЧЕ СТЕ БРЕМЕННА СЪС СМЕСЕНИ ЧУВСТВА!”. Никой не казва на жената, че ще й бъде трудно да свикне с мисълта, че 9 месеца едно същество ще оцелява чрез нейните запаси. Никой не я подготвя, с думи от рода на „ще трябва да решиш, защото винаги имаш право на избор”. Не трябва да се забравя едно нещо, което майка ми каза на мен, когато я попитах какво да правя – това е твоето тяло и само ти имаш правото да решиш дали искаш да нарушиш собствения си телесен комфорт в името на нещо много по-значимо и само ти трябва да помислиш дали можеш да се справиш. В първите месеци ембрионът си е едни безформени и безчувствени клетки. Всяка жена трябва да си даде сама сметка дали става за майка, защото ако не става – абортът е по-доброто решение. Това никой няма да Ви го каже. Аз го казвам, защото аз го изпитах и всички тези емоции и чувства минаха през мен. Сама и по трудния начин стигнах до своите изводи. Винаги ме е било страх от брак и от мисълта да имам деца. Именно заради това реших да се изправя срещу страховете си, за да не живея в техния плен. Най-напред се омъжих и видях, че не е толкова страшно, проблемите не са от самото подписване, а от хората, които извършват този акт. Сега беше дошло време да тествам себе си срещу най-великото и страшно за мен нещо на земята – бременността и раждането.

.: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове